Същност на девиантното поведение

В науката е  е прието определението , че девиацията е тип  поведение, което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество. Това е отхвърленото, нежеланото и опасното поведение, както за отделният индивид, така и за обществото като цяло.

Терминът девиация, означава отклонение и нарушение и се прилага при оценка на тези събития от ежедневието, които се отнасят към явленията престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и др. подобни. 

Тук може да се включат отделни личности  или социални  групи чийто стил и начин на живот по един или друг начин се противопоставят на общо утвърдени правила и норми на съжителство между хората. В повечето случаи лицата с отклонения си формират микрообщества със своя субкултура, наркомани, групи с престъпна дейност.

Всяко поведение в своята същност отразява стремежите на индивида към социално признание и социална оценка. Така е и при девиантното поведение , но в своята реализация то пренебрегва обществените норми и традиции и зачитава само нормите на отделната субкултура. Под девиация можем да разбираме скитничеството, бягствата от дома и училището, пиянство, наркотици, проституция, религиозни секти, като проблемни са и някои особености на етническата сфера.

Девиантното поведение на децата и юношите не е отделен акт или действие, а е своеобразен формиращ се стереотип на поведение, то е възрастово-психологически детерминирано. Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация  на децата и юношите, в кризисните периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивида влиза в нови,  по-сложни социални отношения. Субекти на девиантно поведение са както психически здрави деца и юноши , така и тези , които се отличават с различни по степен и характер на изразеност аномалии.

Девиантното поведение произлиза от лат. deviatio- отклонение и предполага всички форми на недопустимо според обществените норми поведение, което “нарушава правилата ,предписващи т.нар. нормално поведение”.

По своята същност девиантното поведение е “ поведение на човека, чиито решения , действия и постъпки се осъществяват върху мотивите и ориентациите , които не съвпадат със системата от норми и ценности на обществото, фиксирани в законодателни и нормативни актове, обичаите и традициите на социалната среда на даден индивид”.

Изявата на девиантното поведение е предшествано от редица девиации . Девиациите са сложна съвкупност от социално- психически деформации на личността, които се актуализират в т.нар. неадекватно или неодобряемо поведение, което противостои на обществените изисквания” . Девиациите в поведението са обвързани с девиации в развитието, които от своя страна представляват “тенденции на деформиране на личността”.

Понятието “девиантни прояви” изразява дейностната същност на девиациите като  социалнопсихологическо образование.